Асоциацията на българските села / Association of Bulgarian Villages - ABV / е първата по рода си неправителствена организация в България , която  представлява пред обществото и в чужбина възможностите за развитие на повече от 5000 села у нас, както и стоящите пред тях въпроси за решаване. 

Основните цели на Асоциацията са:
- Развитие на информационната осведоменост по отношение на българските села и възможностите за инвестиции в тях.
- Създаване на положително и отговорно отношение към селата
- Законодателна инициатива в областта на българските села
- Стимулиране на туризма в селските райони
- Привличане на инвестиции за възраждане на селското стопанство
- Популяризиране и запазване на традиционните обичаи, фолклор и занаяти
- Понижаване на безработицата в селата
- Намаляване на миграцията от селските райони
- Подобряване на условията за качествено образование в селата
- Подобряване на здравеопазването в селата
- Информационна подкрепа, съобразно нормативните уредби на ЕС, касаещи селата и селското стопанство 
- Подпомагане на активните хора в селата при подготовката, писането и реализацията на проекти, финансирани от ЕС и външни донори


някои въпроси, на които отговаря Борислав Борисов, Председател на УС на АБС:


Къде е мястото на българското село в днешна модерна и  европейска България?
- Някъде там, където свършва надпреварата за европейските благодетели и където традиционните ценности и труд ще спомогнат за преоткриването му. Преди всичко обаче, българското село трябва да заеме своето достойно място в съзнанието на всеки който живее в България или я посещава. Основното направление, в което са насочени усилията ни, е именно подобряване на отношението към българските села и живота в тях. 
 Какво подтикна млади хора да учредят Асоциация на българските села?
- Учредяването на Асоциацията на българските села е резултат на едно осъзнаване за нуждата от популяризиране на селските райони, привличане на инвестиции за възраждане на селското стопанство и най-вече създаване на положително отношение към селата. Създадохме Асоциацията, защото трябва да покажем скритото богатство на нашите села. Не искаме те да се обезлюдяват и безвъзвратно да изчезне "Духът на българското село". В хода на времето, този дух изразен в традициите, обичаите, фолклора, занаятите и изобщо в селската самобитност, е запазил някои основни ценности и добродетели, които в днешното ежедневие се срещат все по-рядко и липсата им е причина за културния и духовен упадък на обществото.
Кое е първото нещо, което ще направи АБС за българското село?
- Първата ни задача е завършването на единствената база данни с информация за всяко село в България. Наличието на информация от всички аспекти, касаещи живота в селата е първата задължителна стъпка в посока реализацията на проекти в областта на социалните дейности, образованието, здравеопазването, привличането на инвеститори в областта на селското стопанство, селския туризъм, различни производства и услуги, както и проекти свързани с културата, традициите, селската самобитност и религията. 
Преди повече от 3 години вашият екип създаде Интернет порталът за българското село - www.selo.bg . Какви бяха мотивациите Ви тогава?
Когато започнахме работата над selo.bg желанието ни бе именно чрез забележителностите, културата и запазената автентичност в селата, да дадем един по-различен поглед върху живота там, който да утоли до известна степен духовния глад, на който е подложен днешния българин, и най-вече младите хора.
Всеки от нас носи в себе си спомена за пълните с деца селски улици, за кипящото от живот и работа земеделско поле, за изпълнените с очакване автентични празници и обичаи, за изгрева на слънцето и камбанния звън на черквата в селото, за спокойното и кристално чисто звездно небе, пълно със звезди и безброй светулки трепкащи в далечината на задушевните вечеринки... Съзнаваме нуждата да предадем на нашите деца ценностите, които българското село даде на нас, чрез своята уникална природа, запазена автентичност, духовни и междуличностни отношения.
Как виждате развитието на българското село в Европейския съюз и ролята на Асоциацията на българските села?
- Ние вярваме в потенциала за развитие на българските села и желаем той да се реализира. Пътят пред повечето ни села ще бъде дълъг и стръмен, но кураж ни дава това, че у нас има все повече села с европейски вид и политика на управление.
Асоциацията разполага вече с официални предложения за сътрудничество, обмяна на опит, инвеститорски намерения и желания за побратимяване с редица села от Франция,Италия, Германия и Великобритания. Предстои осъществяването на контакти и със села от други Европейски страни, което е един вид директно привличане на ползи за нашите села. Остава въпросът да получаваме адекватно съдействие от страна на Общинските администрации, Министерствата и други държавни институции. При първите стъпки в това направление, сътрудничеството е добро, вярваме ще се развива и за напред. 

Какви са възможностите пред българските села в рамките на ЕС?
- Въпреки че голямата част от активните хора в селата не са готови и не знаят как да пишат и защитават проекти, то Програмата за развитие на селските райони, по която до 2013 г.трябва да влязат над 2 млрд. евро, е едно истинско предизвикателство пред селата ни. Добра предпоставка тук е успешно прилаганият в ЕС модел за децентрализирано управление и интегрирано развитие на селските райони чрез подходът Лидер. По тази програма от есента очакваме да започне регистрацията на т.нар. местни инициативни групи, които ще обединяват най-активните хора в селата – местния бизнес, местната власт и регионалните НПО, които ще съдействат на инициативни хора в селата да кандидатстват с проекти по тази програма. Детайли и критерии ще бъдат ясни най-рано в началото на Октомври.
Както може би знаете, от Ноември 2006-а до края на Февруари тази година, АБС организира Национална кампания под мотото „Да възродим българското село”, по време на която осъществихме поредица от срещи с кметове и обикновени хора в селата, и вече разполагаме с една доста богата база данни с предложения за проекти, които ще съживят икономическата и културна активност в тези села. Освен това вече трети месец предоставяме на европейски и български инвеститори изготвените от нас инвестиционни профили на над 1300 наши села, което реално започна да привлича свежи пари в селата. В Шуменското село Мараш например, за което от 3 години говорим какъв потенциал има, вече привлече инвеститори и само след 1 година там ще бъдат откри нови 170 работни места!
За да се развиват обаче селата ни, освен работата по еврофондовете и разгръщането на неизползваният им потенциал, ключов момент е създаването на положително отношение у младите и активни хора за това, че могат да живеят достойно на село. Днес сме свидетели на пренаселването и задъхването на големите градове, именно защото голяма част от хората, които трябва да са всъщност в селата, са избягали от там, за да търсят спасение от безработицата и обезлюдяването. Ако темпът на миграция от селата към големите градове се запази, то след 5 години ще сме свидетели на една социално-демографска катастрофа, която между другото вече е факт в София. 
Какви са опасностите, които крие това членство за селата у нас?
-Основните опасности са свързани с пазарите на селскостопанска продукция и това, че нашите производители все още не могат да узреят до момента, в който да работят обединени в сдружения и да отстояват не само цени, но и пазарни позиции с традиционно силни български стоки. Виждате какво става през последната седмица – освен природните бедствия, овощарите са подложени на изнудване от прекупвачи и вместо да укрепват и увеличават производствата си, те живеят в страх дали ще просъществуват и догодина. От друга страна пазарите ни са залети със селскостопански стоки най- вече от Турция, Испания и Полша, а родните стопани седят на столчета по магистралите и се мъчат да избият разходите си.
По ваше мнение, какво е нивото на усвояемост на средствата от европейските фондове от страна на селата у нас?
-Все още не е започнало усвояването на новите европейски пари, но ако съдим за „добрите практики” по програма САПАРД, по която със субсидии за селски туризъм се строиха хотели в градове по Черноморието, и предвид липсата на достатъчно квалифицирани бенефициенти, прогнозирам не повече от 30 % практическо усвояване на тези средства в селата
На какво ниво е развитието на селския туризъм у нас?
-Потенциалът за развитието на селски туризъм у нас е много голям, но към момента той не е разгърнат. Заради духовния глад и откъснатост от природата, все повече платежоспособни граждани търсят уединение в местата за селски туризъм. Там обаче все още липсват интересни и разнообразни развлечения, а се акцентира единствено върху спането и яденето. Друг проблем е липсата на информация в селата къде и какви забележителности има. В тази връзка АБС започнахме създаването на каталога „Скритите съкровища на българските села”, който ще се разпространява безплатно на български и английски и ще представя природните, исторически, архитектурни и религиозни забележителности в селата ни.
Сдружаването на бизнеса в селските райони ще доведе ли повече туристи в красивите и недокоснати от модернизацията места?
-Несъмнено сдружаването на бизнеса, местната власт и неправителствените организации е пътят за развитието на селата ни, а също и туризма като отрасъл. Не знам обаче колко време ще е необходимо за такова съзряване. Културният календар на селата ни е изключително богат, и аз смятам, че именно фолклорът и религията са това, което спасява селата ни в тези трудни години на морален и културен разпад. Днес в селата са запазени онези традиции, автентичност и колорит, които продължават да са основен притегателен фактор за развитието на туризма.