Наталия Ганчовска: Според Асоциация на Българските Села неконтролируемото изграждане на фотоволтаични системи в населените места унищожава обработваеми парцели и прогонва нови жители. От там настояват да бъде наложена забрана за изграждане на фотоволтаични паркове с индустриални цели в рамките на регулацията на селищата. Още по проблема, Наталия Ганчовска разговаря с Председателя на асоциацията, Борислав Борисов.
Борислав Борисов: Като цяло темата с монтирането на фотоволтаични системи в селата разбуни духовете, основно когато става въпрос за такива инсталации в регулацията на селата и между къщи, в които живеят хора. Има една относително хубава новина по темата с фотоволтаиците, в селата които са. И тя е, че през последните месеци тези спекулативни, бих ги нарекъл, практики за изграждане на съоръжения за..., така да се каже, лесни и бързи пари, са на път да приключат, тъй като след появата на доста големи фотоволтаични мощности, които започнаха да насищат пазара, самите електроразпределителни дружества вече повишиха значително таксите за включване и вече не дават такива изгодни условия за изкупуване на електрическа енергия от такива сравнително по-малки като капацитет и обем мощности, каквито се изграждаха в дворове, в селата, в изоставени селски постройки или бивши ферми и т.н.
Наталия Ганчовска: Защо пречи това изграждане на фотоволтаици на село?
Борислав Борисов: То, първо, лишава от възможност конкретният парцел да се използва за строителство на къща или за някаква форма на земеделие. Второ, представете си, в дадено село се появява в един двор, да кажем два декара, фотоволтаична мощност и никой от хората в селото преди това не получава информация за това, че ще се реализира такава инвестиция. На практика ние като асоциация и естествено хората не са против фотоволтаични системи, но когато става въпрос за лични нужди. А тука станахме свидетели наистина на едни спекулативни практики, където се изграждат индустриални мощности в парцели, които са в регулация. И по принцип тези парцели трябва да се използват за нуждите на хората, било то за жилищно строителство или за някакви фамилни малки стопански дворове. По наша статистика между 8 и 10% от селата вече има такива изградени фотоволтаични мощности, които са в рамките на регулацията на селата. Не говорим за парцели около селата, а вътре в самите села.
Наталия Ганчовска: Какви хора инвестират в това - физически, юридически лица? Собственици? Наследници?
Борислав Борисов: Можем да вземем въпроса основно на два типа хора - тези, които инвестират в мощности, които са за собствено потребление, като различни земеделци, ферми и т.н. Там е добре, няма проблем. И те обикновено го правят в покрайнините на селата. Но вътре в рамките на самите села, в регулацията на селата, сме предимно свидетели на инвестиции от хора, които първо не живеят в самите села, просто спекулативно са изкупили на ниска цена парцелите и търсят възможност за бърза и лесна печалба. По никакъв начин изграждането на една такава фотоволтаична мощност няма благотворно влияние и някакъв резултат или пък добавена стойност, камо ли оживяване на даденото село. Това е абсолютно, бих казал даже, паразитна дейност. Там се блокира възможността един ден да се развие някаква дейност или нещо да се построи. Тъй като от 2020 г., когато започна пандемията, имаме огромен ръст на хората, които се обърнаха към селата си, и такива, които тръгнаха да купуват имоти в селата, за да имат, така да се каже, един спасителен пристан, включително и много български емигранти. И в момента има много региони, които са със сериозен дефицит в предлагането на имоти. И изведнъж се оказва, че едни от най-атрактивните имоти са блокирани, поради това че върху тях са изградени фотоволтаични системи. Още повече че наличието на една такава фотоволтаична система буквално прави непродаваеми всички съседни имоти, защото никой не иска да си купи къща или някакъв парцел, при положение че отстрани има, примерно, два или три или пет декара фотоволтаици. В момента изключително много се говори по темата за енергийна ефективност. И казват: Да, в селата трябва да имат инсталирани за собствени нужди солари, и т.н. Само че по така наречените европейски проекти, подобно на програмата за развитието на селските райони, обикновените хора не могат да ги реализират. Не мога да сложат слънчеви панели на къщите. Защо? Защото според регламентите се изисква те да платят цялата инвестиция авансово, да я реализират и чак след това да подадат документи, в които да искат да получат обратно субсидия за своята инвестиция. Което какво означава? Че тея проекти, т.нар. европейски проекти… Между другото в селата хората, като чуят “европейски проекти” - настръхват. Представете си какво натрупване на негативи! И какво ще се получи? Така наречените “виладжии” - хора, които по принцип не живеят в селата, нямат активно участие било то в икономическия, камо ли социален живот в дадения селски регион, те ще си сложат такива солари по проектите, защото ще имат финансовата възможност авансово да направя тези инвестиции. И на практика Европейският Съюз ще налее една камара проекти, които естествено ще бъдат отчетени като "успешни", но те не са устойчиви. Те не стигат до реалните хора в селата.
Наталия Ганчовска: Тези проекти застрашават ли и земеделски обработваеми земи в землищата на селата?
Борислав Борисов: Този въпрос беше разглеждан още преди 2-3 години на европейско ниво, че всъщност Европа е на път да загуби около 10% от плодородните си земи заради фотоволтаици и друг подобен тип инвестиции, което е много голямо число. Но в крайна сметка това са частна собственост земи. Самата държава не е урегулирала този въпрос и няма регламенти до какъв процент примерно земята, която между другото е и обект на европейски субсидии в сферата на земеделието, може да бъде с фотоволтаични системи. Включително имам пример, който мога да споделя с Вас. В едно Великотърновско село бе срутено училище, сграда на 200-годишно училище в селото, за да могат да бъдат поставени на мястото на бившето училище фотоволтаични системи.
Наталия Ганчовска: Искам да Ви върна пак на законодателството, за да Ви попитам. Вие в предварителния ни разговор казахте, че готвите обща позиция, с която ще излезе асоциацията. Какво искате да призовете и да кажете в нея? Имате някакви подготвени предложения за промени в законодателството или какво?
Борислав Борисов: Това, което ние искаме да призовем за пореден път, е, първо, да се реализират на дела, а не само на думи всички обещания за поне частична децентрализация, т.е. кметовете на селата да не бъдат в трета глуха по всякакви въпроси, а да получават адекватна комуникация с общините. И от друга страна да бъде наложена забрана за изграждане на фотоволтаични паркове с индустриални цели в рамките на регулацията на селата. Забрана за изграждане на фотоволтаични паркове с индустриални цели, т.е. с цел продажба на енергия, а не за лични цели, за лично ползване, когато става въпрос в регулацията на даденото село.