На първо място, социалната условност се фокусира основно върху спазването на трудовото законодателство и осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. Това само по себе си е необходимо, но недостатъчно. Крупните земеделци, които оперират в селата и малките общини, трябва да бъдат задължени да инвестират в зоните, които работят, да осъществяват социална подкрепа и други дейности, които ще подобрят качеството на живот в тези региони.
Социалната условност трябва да включва задължения за:
1. Поддръжка на зелени зони, паркове, площади, пътна мрежа, облагородяване на обществени зони в селата, включително със соларно осветление, чешми, пейки, съоръжения за деца, достъп до безжичен интернет и други съоръжения, които ще облекчат живота на местното население.
2. Програми за обучение, здравеопазване и социални услуги, които да подпомагат работниците и техните семейства.
3. Инвестиране в местни бизнеси и стартиращи компании, което ще доведе до устойчиво икономическо развитие на региона.
Липса на адекватна политика
Сегашният фокус на мярката ограничава потенциалния ѝ положителен ефект и оставя значителна част от нуждите на селските райони неадресирани. В резултат на това, въпреки спазването на трудовото законодателство, местните общности продължават да страдат от липса на инвестиции и социална подкрепа, което води до тяхното обезлюдяване и икономическа стагнация.
Препоръки за бъдещи политики
Европейската аграрна политика трябва да се реформира, за да включва задължителни инвестиции от страна на крупните земеделци в местните общности. Това може да бъде постигнато чрез:
- - Законодателни промени: Въвеждане на изисквания за минимални инвестиции в местната инфраструктура и социални програми.
- - Финансови стимули: Предоставяне на допълнителни субсидии за земеделците, които инвестират в местната общност.
- - Публично-частни партньорства: Създаване на партньорства между правителството и земеделския сектор за реализиране на съвместни проекти в селските райони.
Мярката за социална условност е стъпка в правилната посока, но тя трябва да бъде значително разширена, за да адресира реалните нужди на селските общности. Задължителните инвестиции в инфраструктура и социални програми ще гарантират, че земеделските производители не само спазват трудовото законодателство, но и активно допринасят за развитието и благополучието на местните общности. Само така можем да постигнем устойчиво и справедливо развитие в селските райони на Европа.