139 организации и над 160 000 граждани отправяме призив към ЕС, министрите на земеделието и новия комисар на ЕС по въпросите на земеделието. Всички заедно призоваваме за спешни подобрения в законодателството на ЕС за семената, което е в дневния ред на заседанието на Съвета на Европейския съюз на 9-10 декември.
„Настоящото законодателно предложение представлява огромна заплаха за разнообразието на нашите културни растения и за правото на нашите земеделски производители да използват собствените си семена“, предупреждават организациите, заедно с непрекъснато увеличаващ се брой граждани (над 160 000 граждани към 02.12.2024), които досега са подписали петицията „Изправи се и защити храната си!“ (www. https://mitmachen.arche-noah.at/bg-BG/izpravi-se-i-sashtiti-hranata-si
АБС: Либерализацията на ГМО (НГТ) в България ще доведе до печалби с фатални последствия (+ВИДЕО)
Сред 139-те подписали се от цяла Европа организации на гражданското общество, земеделието, околната среда, производители на семена като ARCHE NOA, Oxfam, Slow Food, както и българските Сдружение АГРОЛИНК, Фондация Бъдеще 21 век, Биоселена, Национален съюз на градинарите в България поставят четири искания за новото законодателство на ЕС в областта на семената:
- Запазването и устойчивото използване на адаптиращото се към местните условия разнообразие от култури е първостепенен приоритет.
- Човешкото право на фермерите и градинарите да събират, използват, разменят и продават собствените си семена трябва да се прилага изцяло.
- Трябва да се улесни търговията с разнообразни и адаптивни на местно равнище сортове от страна на регионалните производители на семена.
- Новоодобрените сортове не трябва да зависят от пестициди или синтетични торове.
Предложението за нов регламент на Европейската комисия, застрашава европейското селско стопанство. Досегашни дейности, целящи спасяването на редки сортове като присаждане на резници от застрашени сортове ябълки или споделяне на застрашени сортове боб – за първи път ще бъдат регламентирани като „маркетинг“.
Европейската ОСП намали броя на фермерите в България с над 30 000. Продължават залъгването със субсидии
„В цяла Европа градинари и земеделски стопани работят, често на доброволни начала, за запазване на генетичното разнообразие на културите за настоящите и бъдещите поколения. Тези хора допринасят значително за нашата продоволствена сигурност. Но с този регламент, те ще се наказват със сложни разпоредби, предназначени за търговския пазар на индустриални хибридни семена“, казва Магдалена Прилер, експерт по политиката за семената в ARCHE NOAH.
Проектозаконът също така ограничава правото на земеделските производители да споделят собствения си посадъчен материал, залегнало в международното законодателство за правата на човека.
Предистория: През юли 2023 г. Европейската комисия представи проект за нов регламент относно производството на семена и посадъчен материал (например резници от овощни дървета или посадъчен материал от картофи). През април 2024 г. Европейският парламент призова за подобрения в защитата на агробиоразнообразието и правата на земеделските стопани.
Обсъжданията на министрите на земеделието все още продължават. Тристранни преговори между Комисията, Съвета и Парламента могат да започнат през пролетта на 2025 г. по време на полското председателство на Съвета.
Общото писмо на 139-те организации е адресирано до 27-те министри на земеделието на ЕС, до комисаря по земеделието Кристоф Хансен, както и до членовете на комисиите по земеделие и околна среда на Парламента на ЕС. Призивът е изпратен заедно с книгата „Изчезващите храни“: Кои са най-застрашените храни по света и защо трябва да ги спасим“ от Дан Саладино, журналист от BBC.
Ние, подписалите призива, подчертаваме значението на растителното генетично разнообразие. Старите и местните сортове са не само част от нашата история и кулинарна култура, но са и ключови за устойчивото земеделие в условията на климатична криза. „Застрашените сортове съдържат важни характеристики, които позволяват на нашите земеделски стопани да се приспособят към променящите се и по-екстремни климатични условия. Оцеляването на старите сортове буквално виси на косъм - косъм, който може лесно да бъде прекъснат, ако новото законодателство или разпоредби бъде прието. Старите сортове са основа за създаване на нови сортове и българските учени най-добре биха могли да ги създадат вместо вноса и зависимостта от чужди компании.
„Хранителният суверенитет се основава на възможността всяка отделна страна да може да се изхранва сама, без да зависи от внос, а редките и местни сортове дават възможност малките производители и хората по селата да произвеждат сами храната си, така както е било винаги досега. Земеделските култури са адаптирани към конкретно място и чрез семената стопаните пазят разнообразието на растенията, което се предава в хранителната плътност, ароматите и вкуса на плодовете и зеленчуците“, подчерта д-р Светла Николова.
Как започна идеята за прокарване на генетично модифицирани храни в Европа?
Силни лобистки кръгове в Европейската комисия работиха активно по време на Covid пандемията от началото на 2020-а, като до началото на 2021-а година вече бяха подготвили законодателни промени, с които да се разреши отглеждането на ГМО (НГТ) зърно и храни в цяла Европа. Всичко това се случи, когато светът беше фокусиран върху въпросите за ваксини и последствията от Covid пандемията. Медиите и обществеността дори не разбраха, че чрез новото име “НГТ”, което замества широко разпространеното и разпознаваемо “ГМО”, се заобикалят както съществуващи регламенти и закони, но и в пълно задкулисие се подготви схема, чрез която да бъдат контролирани пазарите и производството на зърно и храни в цяла Европа. В началото е зърното, но са планирани генетични промени при производството на плодове, зеленчуци, животни…
Какво представляват НГТ?
Новите генетични технологии (НГТ) включват различни техники за модифициране на генетичния материал на организмите, като се различават от традиционните методи за генно модифициране (ГМО). НГТ реже нежелани гени и тази промяна е напълно неоткриваема, защото геномът изглежда същият, но всъщност не е. В новата генетична технология CRISPR-Cas9, се използва генетична ножица, която извършва „изрязване“ и „залепване“ на ДНК в генома. Лабораторните опити досега показват обичайна точност на изрязване, но в между 3 и 15% от случаите се наблюдават ДНК модификации на непредвидени места. Това може да доведе до нежелани генетични мутации, които могат да бъдат изключително вредни. Пълните дългосрочни ефекти от генетичните модификации, направени с CRISPR-Cas9, остават неизвестни. Модификациите могат да имат непредвидими и непоправими последствия, които могат да се проявят в бъдещи поколения. Самата технология получава огромно европейско финансиране за научни изследвания, защото целта не е само приложение в земеделието, но най-вече за редактиране в бъдеще на човешки ембриони или гамети (сперматозоиди и яйцеклетки) за „дизайнерски бебета” с генетични преимущества.
Кой разпространява лъжата, че ГМО (НГТ) “ще изхрани света”?
Една от основните лъжи, която тиражира корпоративно - политическото лоби целящо прокарването на НГТ в земеделието е, че “генетично модифицираните организми ще изхранят света, заради по-високите добиви”. Истината е, че към момента традиционното селскостопанско производство няма проблем с изхранването на света, защото според официалните данни на ФАО, над 10% от храната в световен мащаб се изхвърля, а за Европейския съюз, данните са стряскащи - близо 38% от произведената храна се изхвърля! Европейския съюз генерира между 58 и 67 милиона тона хранителни отпадъци всяка година. Това включва всичката храна, доставена до търговията на дребно, ресторантите, услугите за хранене (например училищни и корпоративни столове, болници и др.) и домакинствата.
Кой лобира в Европа и България за прокарването на НГТ в земеделието?
Производството и търговията със зърно и храни е бизнес за милиарди, който е пряко свързан със стратегически и геополитически интереси. Международните гиганти, произвеждащи продукти свързани с ГМО (НГТ), както и структурите, които са в международната търговия на зърно и храни се борят за доминация и контрол над всеки пазар - без изключение. В този контекст няма малки държави - всяка държава е във войната за храни. Това пролича ясно и в контекста на кризата с експорта на зърно от Украйна, когато България претърпя исторически загуби. Друг пресен пример е кризата с масовите безредици и протести заради замразения експорт на ГМО пшеница от Аржентина - пшеница, макар произведена от френски конгломерат*, се тества вече 3 години в чужда държава.
На фона на това, различни корпорации и даже правителства финансират като част от своята стратегическа политика разнообразни “институти”, “научни центрове”, “селекционни станции” и т.н. с цел да превземат отвътре тези организации във всяка една държава. Такъв пример за България е т.нар. “Агробиоинститут” към Селскостопанска академия (ССА), който е бенефициент на американски и европейски дотации именно върху изследвания в областта на генното инженерство. Не случайно въпросният институт защитава яростно либерализацията на ГМО и НГТ в България. И в този контекст - Как може един такъв институт да изрази независима оценка, след като му се плаща за обратното? Не е само този пример, купени са също медии (чрез бюджети за реклами), НПО организации (чрез гарантирано субсидиране по европроекти), браншовици (чрез постове в министерства и институции) и т.н. Средства и методи не се пестят, защото целите са стратегически. Тези цели обаче ще доведат до пълен пробив в продоволствената сигурност на България.
Какви ще са последиците за България при либерализация на НГТ?
- Ако в България бъде допусната дерегулация и либерализиране на производството и търговията с ГМО (НГТ) продукти, на лице ще са няколко безвъзвратно засегнати сектори и опасности за населението:
- Най-добрите ресторанти близо до мен
- Създаване на пълна зависимост за земеделците по отношение на семена, препарати за растителна защита и фирмите, които могат да им изкупуват ГМО (НГТ) продукцията.
- Навлизане в 100% зависимост (не само от субсидии, както е досега) от патенти свързани с ГМО (НГТ) производството.
- Напълно унищожаване на българската селекция сортови семена, включително и заплаха от изчезване на старите български нехибридни сортове.
- Криза при изкупуването и експорта на ГМО (НГТ) зърно. Това ще доведе до рискове от безредици, земеделски протести и ще подкопае продоволствената сигурност на България.
- Пчеларството ще бъде поставено пред безпрецедентен риск от унищожение и нужда от ежегодна подмяна на пчелните семейства, които няма да могат да се репродуцират заради НГТ технологиите. В същото време пчелите ще могат да разнасят заразата от НГТ (ГМО) между полетата с/без НГТ (ГМО). Това ще означава край на биологичното производство в България.
- Либерализацията на НГТ (ГМО) ще окаже силно негативен ефект върху традиционно силните за България етерично маслени култури - лавандула, маслодайна роза, както и отглеждането на култивирани билки.
- НГТ ще доведе до масов риск от замърсяване на фамилните стопанства и градини в селата, които също ще бъдат заразени от площите на арендаторите, които ще отглеждат НГТ (ГМО). Това ще окаже тежко негативен ефект върху положителната тенденция за завръщане на млади хора в селата, чиято цел е да живеят екологосъобразно и да отглеждат чиста храна.
- Дерегулацията на ГМО (НГТ) предвижда отпадане на задължително етикетиране за това дали даден продукт в търговската мрежа е ГМО (НГТ). Това ще доведе до сериозни рискове за здравето на хората.
- Ръст на висока опасност за населението от либерализацията на НГТ (ГМО) по отношение на храни с генетично модифицирани суровини и съставки, които могат да доведат до (но не само): генетични малформации в поколенията; увеличаване нивата на антибиотична резистентност; остри алергични реакции; промени в химическия състав на кръвта; автоинтоксикация чрез ендогенни токсини; развитие на тумори (доказано от опитите с мишки) и др.
- Либерализацията на НГТ ще има отрицателно и необратимо влияние върху биоразнообразието и околната среда, като ще засегне цели вериги на екосистемите.
В заключение, с оглед на значимостта и дългосрочните последици от въвеждането на генетично модифицирани организми чрез НГТ технологии (ГМО) в нашата страна, ние категорично призоваваме Правителството на Република България и отговорните министерства - Министерство на земеделието, Министерство на здравеопазването, Министерство на околната среда и водите, както и Министерство на образованието и науката, да проявят максимална отговорност и предпазливост в своите решения.
Нека всеки помни, че опазването на биоразнообразието и защитата на националната ни земеделска продукция са от първостепенно значение за бъдещето на нашата страна и здравето на нейните граждани.
В името на нашето общо благосъстояние и устойчивото развитие на България, настояваме за вземане на отговорни, стратегически и дългосрочни решения, които да гарантират защита на общественото здраве и опазване на природните ресурси за бъдещите поколения.
За повече информация:
Таня Борисова - координатор в Асоциация на българските села (АБС)
0878 24 25 87 ; info@selo.bg
д-р Светла Николова - Сдружение Агролинк
0888 35 92 39 ; agrolink@agrolink.org
Александър Христов - Б2 Секюрити - Независима експертиза в сферата на продоволствената сигурност
0893 54 01 08 ; a.hristov@b2-security.bg
* Първият в света сорт ГМО пшеница HB4 е разработен от Trigall Genetics, съвместно предприятие между Bioceres BIOX.A и френския Florimond Desprez.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА ВИЖТЕ ВЪВ ВИДЕОТО ОТ ДИСКУСИЯТА, КОЯТО СЕ ПРОВЕДЕ В БТА, СОФИЯ:
https://www.youtube.com/watch?v=o2Vdjuzb1Uc